Повечето файлове, които получаваме, тръгват направо в машината. Останалите се спъват в едно от пет неща — и всичките пет се оправят за минути, ако човек знае за тях.
1. Милиметри, не сантиметри и не инчове
STL не носи мерна единица в себе си. Носи само числа. Каква е единицата решава програмата, която го отваря — а нашата приема милиметри, защото това е стандартът за 3D печат.
Оттук идва най-честата изненада: модел, направен в сантиметри, излиза десет пъти по-малък от очакваното, а модел от инчове — обратното. Ако вече сте качили файла и предметът на прегледа изглежда като играчка или не се събира в принтера, почти сигурно е това.
Проверете размерите в програмата, преди да изнесете файла. Ние показваме габаритите веднага след качването — сравнете ги с това, което очаквате.
2. Дали изобщо се събира
Работният обем е 256 × 256 × 260 мм. Проверяваме автоматично дали моделът се събира, включително завъртян — понякога един детайл влиза само по диагонал.
Ако не се събира, това не е задънена улица. По-голям предмет може да се отпечата на части, които после се сглобяват. Пишете ни и ще преценим къде е най-разумно да се разреже.
3. Дебелина на стените
Дюзата ни е 0,4 мм. Стена, по-тънка от нея, няма от какво да се направи — режещият софтуер или я пропуска, или я прави по-дебела на своя глава.
Практическо правило: не по-тънко от 1 мм за нещо, което ще се пипа, и не по-тънко от 1,6 мм за нещо, което носи натоварване. Тънките ребра и надписи под 1 мм ще ги видите като изгладени, а не като релеф.
4. Отворените ръбове НЕ са пречка
Това е най-разпространеното недоразумение. Почти всеки истински STL има отворени ръбове — така излизат от CAD, така излизат и от скенер. Режещият софтуер ги затваря сам и печатът минава.
Спираме автоматичната цена само когато самият обем не може да се измери достоверно — например когато повърхността е обърната наопаки или геометрията се самопресича така, че обемът излиза отрицателен или абсурден. Тогава преглеждаме файла на ръка, вместо да сметнем цена по невярно число.
5. Кой формат
Приемаме STL, OBJ и 3MF.
- STL е най-разпространеният и най-предвидимият. Двоичният вариант е няколко пъти по-малък от текстовия — предпочитайте него.
- 3MF е архив и носи повече информация, при това в най-малък файл.
- OBJ е текстов и за същата геометрия тежи няколко пъти повече. Затова таванът за него е 200 MB, а за другите два — 400 MB.
Ако нямате файл
Половината хора, които имат нужда от печат, нямат 3D файл — имат счупена част или идея. За тях има два пътя: правим модела по Ваши снимки и размери или правите копие по изпратен предмет. И в двата случая първо получавате цена и нищо не се дължи, докато не я приемете.
Имате ли файл — качете го и вижте цената веднага.